Plant Systematics Lab 4.pdf - Google Drive

Caryophyllaceae, Ericaceae, Primulaceae, Violaceae, Brassicaceae Familia Caryophyllaceae – Семейство Карамфилови *Ca5-4(5-4)Co0-5-4A5+5-5G(2-5) Многогодишни или едногодишни треви или храсти. Листата срещуположни, рядко последователни. Цветовете събрани в дихазии или единични, двуполови или еднополови, понякога двудомни. Околоцветника двоен 5 или 4-членен. Чашката сраснала или свободна с 5 или 4 зъбчета. Тичинките 10 или 5. Завръзът горен, едногнезден, а стълбчетата свободни или сраснали. Плодът кутийка или ягода.

Stellaria holostea L. – Едроцветна звездица - Жизнена форма – H; - Многогодишно тревисто растение с подземно тънко, дълго, пълзящо и разклонено стъбло. Надземното стъбло високо 15-35 cm, приповдигащо се, остро четириръбесто, просто, грапаво, в горната част разклонено. Листата ланцетни, линейно-ланцетни до линейни, към върха заострени, 3-9 cm дълги и 0.5-1.3 cm широки, твърди, сиво-зелени. Съцветието връхен многоцветен рехав дихазий. Цветовете 20-30 mm в диаметър. Чашелистчетата 5, яйцевидно-ланцетни, остри, с периферен бял ципест ръб. Венчелистчетата 5, бели, 2 пъти подълги от чашелистчетата, врязани до средата. Тичинките 10, стълбчетата 3. Кутийката кълбовидна; - Цъфти: април-юни; - Расте из храсталаци и гори по сенчести, каменливи и скалисти места, 0-2000 m;

- Разпространение: у нас из цялата страна; по света в Европа, Кавказ, Сибир, Югозападна Азия, Северна Африка, пренесено в Северна Америка; - Стопанско значение: декоративно и медоносно растение. Пасе се от добитъка, но е отровно за конете.

1 Систематика на растенията, Лесотехнически университет

Caryophyllaceae, Ericaceae, Primulaceae, Violaceae, Brassicaceae


Caryophyllaceae, Ericaceae, Primulaceae, Violaceae, Brassicaceae Stellaria nemorum L. – Горска звездица - Жизнена форма – H; - Многогодишно тревисто растение с подземно тънко, дълго, пълзящо, разклонено стъбло. Надземното стъбло високо 20-60 cm, приповдигащо се или полегнало, просто или разклонено, голо в основата и влакнесто към върха. Листата яйцевидни до яйцевидноланцетни, 2-8 cm дълги и 1-5 cm широки, тънки, гладки, жълтеникаво-зелени, долните с дръжки, горните приседнали. Съцветието връхен, рахав дихазий. Цветовете 13-18 mm в диаметър. Чашелистчетата 5, яйцевидно-ланцетни до ланцетни, с периферен ципест ръб. Венчелисчетата 5, бели, до 2 пъти по-дълги от чашелистчетата, дълбоко двуделни. Плодът продълговата кутийка, разтваряща се на 6 дяла; - Цъфти: май-септември;

- Расте из влажни сенчести места, най-често широколистни гори, влажни скални пукнатини, горски поляни, край потоци, 0-2300 m; - Разпространение: у нас из планините, без Източни Родопи и Странджа; по света в Европа, Кавказ;


Caryophyllaceae, Ericaceae, Primulaceae, Violaceae, Brassicaceae Silene vulgaris (Moench) Garcke (S. inflata, S. cucubalus) – Обикновено плюскавиче - Жизнена форма – H; - Многогодишно тревисто растение, високо 20110 cm. Стъблото единично или по няколко, изправени, рядко полегнали, гладки, голи или влакнести. Листата целокрайни, ланцетни, яйцевидно-ланцетни или обратно яйцевидни, 212 cm дълги и 0,8-4,5 cm широки, на върха заострени или тъпи, на къси дръжки или приседнали. Съцветието връхен симетричен или несиметричен дихазий, 10-45 cm дълго. Цветовете двуполови. Чашката широко яйцевидна до широко цилиндрична. Венчелистчетата бели, рядко розови, дълбоко двуделни. Плодът кълбовидна до конична кутийка; - Цъфти: май-юли;

- Расте из буренливи, тревисти, каменисти места и по скалите, 0-2600 m; - Разпространение: у нас из цялата страна; по света в Европа, Азия, пренесено в северна Америка.


Caryophyllaceae, Ericaceae, Primulaceae, Violaceae, Brassicaceae Silene italica (L.) Pers. – Италианско плюскавиче - Жизнена форма – H; - Двугодишно или многогодишно тревисто растение, високо 30-110 cm. Стъблата единични или по няколко, изправени, гладки или ръбести в долната част, влакнести, в горната част голи и лепкави. Листата целокрайни, влакнести; приосновните лопатовидни или яйцевидни, заострени или заоблени, 4-10 cm дълги, 1,2-3 cm широки, към основата стеснени в дръжка. Стъблените листа тясно-елиптични до линейноланцетни, приседнали. Съцветието метловидно разклонено. Цветовете двуполови. Чашката тръбесто-цилиндрична, зелена до виолетовочервена, гола, жлезиста, четинеста или влакнеста. Венчелистчетата бели, подвити назад. Плодът яйцевидно-конична кутийка; - Цъфти: май-юли;

- Расте из храсталаците и покрайнините на гори, по-рядко по тревисти, песъчливи и каменисти места и скали, 0-1600 m; - Разпространение: у нас из цялата страна; по света в Средиземноморието, Южна и Централна Европа, Югозападна Азия, Кавказ, пренесено в Англия.


Caryophyllaceae, Ericaceae, Primulaceae, Violaceae, Brassicaceae Dianthus superbus L. –Великолепен карамфил - Жизнена форма – H; - Многогодишно тревисто растение, високо 3065 cm, рехавотуфесто, с приповдигащи се и разклонени в горната част стъбла. Листата линейно-ланцетни или ланцетни. Цветовете силно ароматни. Чашката 15-30 mm дълга, 3-6 Mm широка, постепенно стесняваща се нагоре. Венчелистчетата около 20 mm дълги, насечени повече от половината, бели, рядко розови, с едри власинки по горната повърхност; - Цъфти: юни-август; - Расте по предпланински и планински поляни, по-рядко в низините, 800-1800 m; - Разпространение: у нас из цялата страна, без западните и централни части на Дунавската равнина и Предбалкана, Горнотракийската низина, Тунджанската хълмиста равнина, Странджа, Източни Родопи, Струмската долина;

по света в Европа, Централна Азия, Сибир, Индия, Китай; Стопанско значение: много ценно декоративно растение, използвано в градинарството.




Caryophyllaceae, Ericaceae, Primulaceae, Violaceae, Brassicaceae Lychnis coronaria (L.) Desr. – Свиларка - Жизнена форма – H; - Многогодишно тревисто растение, високо 30100 cm. Стъблото гъсто бяло влакнесто, изправено, в горната си част вилужно разклонено, в долната си част гъсто облистено, образуващо приосновна листна розетка. Листата овално-ланцетни до линейно-ланцетни, заострени. Цветовете единични, на дълги дръжки. Чашката 15-20 cm дълга, влакнеста. Венчелистчетата червени, рядко розовочервени или бели. Петурата цяла или слабо врязана на върха. Плодът яйцевидна кутийка; - Цъфти: юни-септември; - Расте из редки гори, храсталаци, сечища, култури, 0-1500 m; - Разпространение: у нас в цялата страна; по света в Централна и Югоизточна Европа, Кавказ,

Югозападна и Централна Азия, Индия, Хималаите; Стопанско значение: декоративно растение с разнообразни градински форми. Използва се в народната медицина.


Caryophyllaceae, Ericaceae, Primulaceae, Violaceae, Brassicaceae Lychnis flos-cuculi L. – Румянка, Кукувича опашка - Жизнена форма – H; - Многогодишно тревисто растение, високо 3060 cm, слабо влакнесто. Цветоносните стъбла изправени. Долните стъблови листа продълговато-лопатовидни, островърхи; горните линейно-ланцетни, отдолу грапави. Цветовете събрани в редки дихазии, под възлите лепкави и червеникави. Чашката тръбесто-звънеста, зелена или червеникава, с 10 жилки и 5 зъбчета. Венчелистчетата тъмнопурпурни до бледорозови, врязани в горната си част на два или четири дяла, стесняващи се в нокът в долната си част. Плодът обратно сърцевидна кутийка; - Цъфти: май-август; - Расте из влажни и мочурливи ливади, покрай блата и реки, 0-1400 m; - Разпространение: у нас из цялата страна; по света в Европа, Сибир, Кавказ, пренесено в Северна Америка;

- Стопанско значение: съдържа сапонини и алкалоиди. Използва се в медицината за производство на препарати, действащи върху нервната и мускулната система. Пасе се от добитъка, но е нискокачествен фураж. Медоносно растение. Декоративно растение.




Caryophyllaceae, Ericaceae, Primulaceae, Violaceae, Brassicaceae Viscaria vulgaris Röhl. – Обикновено лепило - Жизнена форма – H; - Многогодишно тревисто растение, което образува няколко стъбла от коренището, високи 30-100 cm, голи или с редки власинки, лепкави под възлите, слабо разклонени в горната си част. Долните и приземни листа лопатовидни или ланцетни; горните линейно-ланцетни. Цветовете събрани в малоцветни дихазии, образуващи метловидно съцветие. Чашката 10-15 mm дълга с остри триъгълни зъбци. Венчето тъмно или светло пурпурно, много рядко бяло, на върха слабо врязано. Плодът яйцевидна кутийка; - Цъфти: май-август; - Расте из храсталаците, разсветлените гори, скалните поляни, 0-1500 m; - Разпространение: у нас из цялата страна; по света в Европа, Кавказ, Западен Сибир;

- Стопанско значение: декоративно растение. Медоносно растение.




Caryophyllaceae, Ericaceae, Primulaceae, Violaceae, Brassicaceae Familia Ericaceae -  Ca(4-5)Co(4-5)A5-8-10G(4-5) – Семейство Пиренови Вечнозелени или листопадни полухрасти, храсти и треви или ниски дървета. Листата са прости, линейни, игловидни или люсповидни, последователни, без прилистници. Цветовете – правилни, двуполови, събрани в грозд, метлица или сенник. Околоцветника – двоен, венчелистчетата са сраснали в тръбица, фунийка или звънче. Плодът е кутийка, ягода или костилка. Семейството включва около 3500 вида. Разпространени са по цялото земно кълбо.

Vaccinium myrtillus – Черна боровинка. Листопаден храст с напилени листа. Цветовете са единични, камбанковидни, бели или розови. Плодът е черна ягода. Среща се по каменисти склонове в иглолистни и букови гори. 1000-2200 m.




Caryophyllaceae, Ericaceae, Primulaceae, Violaceae, Brassicaceae Vaccinium uliginosum – Синя боровинка. Листопаден храст с дребни, целокрайни, обратнояйцевидни листа и сини плодове. Среща се по открити каменливи склонове. 1700-2500 m.


Caryophyllaceae, Ericaceae, Primulaceae, Violaceae, Brassicaceae Vaccinium vitis-idaea – Червена боровинка. Вечнозелен храст с напилени листа и червени плодове. Среща се по открити каменливи поляни и в букови и иглолистни гори. 700-2000 m.


Caryophyllaceae, Ericaceae, Primulaceae, Violaceae, Brassicaceae Arctostaphylos uva-ursi – Мечо грозде. Дребно вечнозелено храстче с пълзящи клонки. Листата са обратнояйцевидни, целокрайни. Цветовете са бели или розови, камбанковидни. Расте по сухи и каменливи места в храстово-тревни съобщества. Лечебно и защитено растение. 10002500 m.


Caryophyllaceae, Ericaceae, Primulaceae, Violaceae, Brassicaceae Bruckenthalia spiculifolia – Връшняк. Дребно вечнозелено храстче с игловидни листа и розовочервени цветове, събрани в класове или гроздове. Расте по каменливи и скалисти места в иглолистните гори и по торфища. 1000-2250 m.


Caryophyllaceae, Ericaceae, Primulaceae, Violaceae, Brassicaceae Familia Primulaceae -  Ca(5)Co(5)A5G(5) – Семейство Игликови Треви, рядко полухрасти с прости цели, понякога нарязани листа. Цветовете са актиноморфни, рядко – зигоморфни. Околоцветника е двоен със сраснали листчета. Плодът е многосеменна кутийка.

Soldanella rhodopaea – Родопско (Карпатско) крайснежно звънче. Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище и трайни бъбрековидни листа, разположени на дълги дръжки в основата на стъблото. Отличава се по многото цветове. Листните дръжки са покрити с редки власинки или голи. Расте из сенчести гори, мочурливи ливади и торфища в планинския и субалпийския пояс. Защитен вид. 1400-2900 m.




Caryophyllaceae, Ericaceae, Primulaceae, Violaceae, Brassicaceae Primula veris (P. officinalis) – Лечебна иглика. Многогодишно тревисто растение с подземно стъбло, лопатовидни листа и златисто-жълти цветове, групирани в сенник. Расте по ливади и из редки широколистни гори. Цъфти рано напролет. 0-2500 m.


Caryophyllaceae, Ericaceae, Primulaceae, Violaceae, Brassicaceae Lysimachia vulgaris – Обикновено ленивче. Многогодишно тревисто растение с елипсовидни до ланцетни листа. Отличава се по съцветието, което е рехава метлица. Чашката е с червен кант по ръба. Плодът е кутийка. Расте по влажни скалисти и тревисти места, из храсталаци в равнините и планините. 0-1400 m.




Caryophyllaceae, Ericaceae, Primulaceae, Violaceae, Brassicaceae Familia Violaceae - Ca5Co5A5G(3) – Семейство Теменугови Треви или дървета с последователни или срещуположни листа с прилистници и неправилни цветове. Венчетата са с различни размери, а долното е видоизменено в нектарна шпора. Плодът е кутийка или ягода.

Viola odorata – Миризлива теменуга. Многогодишно тревисто растение с подземно стъбло и пълзящи издънки. Листата са широкояйцевидни до бъбрековидни. Цветовете са виолетови с приятен аромат. Среща се из храсталаци и редини в цялата страна. 0-1000 m.




Caryophyllaceae, Ericaceae, Primulaceae, Violaceae, Brassicaceae Viola riviniana (V. sylvestris) – Горска теменуга. Мн.тревисто растение с виолетови цветове. При основата на стъблото формира розетка от плитко сърцевидни листа. Среща се из храсталаци и гори в цялата страна. 150-1500 m.


Caryophyllaceae, Ericaceae, Primulaceae, Violaceae, Brassicaceae Viola tricolor – Трицветна теменуга. Едногодишно тревисто растение с трицветни цветове. Прилистниците на средните листа са дълбоко изрязани. Расте из цялата страна по сухи и каменливи места. 200-1800 m.


Caryophyllaceae, Ericaceae, Primulaceae, Violaceae, Brassicaceae Familia Brassicaceae (Cruciferae) - Ca2+2Co4A4+2G(2) – Семейство Кръстоцветни Ед., дв., мн. тревисти растения, рядко полухрасти с прости целокрайни или перести последователни листа и правилни двуполови цветове, събрани в гроздове. Околоцветника е двоен, четиричленен като чашелистчетата и венчелистчетата са на кръст. Венчето – бяло, жълто или виолетово. Тичинките са 6, двете по-къси. Плодът е кутийка, шушулка или шушулчица.

Thlaspi praecox – Раннопролетна попова лъжичка. Многогодишно плътнотуфесто растение с бледовиолетови листчета. Широко разпространено из планински ливади, пасища и скалисти склонове. 1000-2900 m.




Caryophyllaceae, Ericaceae, Primulaceae, Violaceae, Brassicaceae Cardamine bulbifera – Луковична горва. Отличава се по малките черни луковички, които се образуват в пазвите на листата. Цветовете са едри, розови или виолетови, събрани в щитовидни съцветия. Расте в букови и иглолистни гори на богати и влажни почви. 01400 m.


Caryophyllaceae, Ericaceae, Primulaceae, Violaceae, Brassicaceae Capsella bursa-pastoris – Овчарска торбичка. Едногодишно растение с перести или насечени листа. Цветовете са дребни и бели. Плодът е плоска сърцевидна шушулка. Широко разпространен в естествени и антропогенни местообитания вид. Използва се в медицината. 0-2000 m.




Caryophyllaceae, Ericaceae, Primulaceae, Violaceae, Brassicaceae Alliaria petiolata – Чесънова трева. Двугодишно тревисто растение с бъбрековидни приосновни листа. При смачкване миришат на чесън. Цветовете са бели, а плодът е цилиндрична шушулка. Расте из храсталаци и изредени гори на богати почви. 0-1500 m.




Caryophyllaceae, Ericaceae, Primulaceae, Violaceae, Brassicaceae Lunaria rediviva – Многогодишна лопатка. Високо мн. тревисто растение с грапаво стъбло и сърцевидни листа. Цветовете са едри и светловиолетови. Плодът е овална шушулка със заострени краища. Расте в широколистни гори. 750-1400 m.


